1900 – 1999

През 1900 година „Куинс Парк решава да подаде заявка за членство във Футболната лига, след като се е въздържал от тази стъпка близо 10 години и бива избран направо в Първа дивизия. През същата година играе срещу „Селтик“ във финала за купата на Шотландия, но губи с 3:4. Това досега е и последният финал с участието на отбора на „Куинс Парк“.

През 1903 година клубът построява третият, действащ и досега „Хемпдън Парк“. Новото съоръжение е открито официално с мач между „Куинс Парк“ и „Селтик“ на 31 октомври 1903 г., завършил с победа на домакините с 1:0.

qp-cel1903-hampden-openАфиш от откриването на „Хемпдън Парк“, 1903.

Любопитен факт от този период свързва „Куинс Парк“ с отбора на „Даунфилд“. Когато през 1904 година в Дънди е основан ФК „Даунфилд“ първите му екипи са подарени тъкмо от глазгоуския тим. Поради тази причина и досега прякора на клуба от Дънди е „паяците“, също както и на техните ранни благодетели. Това показва, че макар и влезли в професионалния футбол (като аматьори), ръководството и играчите на „Куинс Парк“ продължават своята „просветителска“ и благотворителна дейност в полза на чистата игра.

В следващите години клубът изпитва затруднения в лигата и често завършва в дъното на класирането. Няколко пъти, като последни, са преизбирани в Първа дивизия (1906, 1911, 1912, 1913, 1915). През 1910, за да се подсигури известна конкурентоспособност, специално за „Куинс Парк“ е въведено правилото според, което професионалните клубове нямат право да подписват договори с аматьорите по време на сезона. Това правило е в сила и досега. През 1920 е създадена Втора дивизия на Лигата като участието в нея вече става чрез промоция и изпадане, а не както дотогава чрез избиране/гласуване. Така през 1922г. „Куинс Парк“ изпада във Втора дивизия за първи път от включването си като аматьорски клуб в професионалната лига.

Интересен исторически факт е, че през 1921 г. „Куинс Парк“, напълно в съзвучие със своите принципи, основава турнира „Куинс Парк Шилд“ (Queen’s Park Shield), който бързо придобива голям престиж и се смята за най-авторитетния турнир между университетските отбори в Шотландия. „Куинс Парк“ разбират голямото значение на университетския футбол за развитието на играчите и подаряват на Футболната асоциация на шотландските университети купата за турнира, която представлява голям сребърен щит, с изображение на „Хемпдън“, заедно с емблемите на университетите в Абърдийн, Единбъро, Глазгоу и С. Андрюс, а над тях е поставена стилизирана фигура на футболист в екипа на „Куинс Парк“.

Още през следващия шампионат 1922-23 обаче „паяците“ правят изключително силен сезон във Втора дивизия, която тогава се състои от 20 отбора. Те стават шампиони на дивизията с 5 точки преднина пред втория „Клайдбанк“ и на 7 пред третия „Сейнт Джонстън“ (при 2 точки за победа по онова време). Нападението на отбора е безпощадно като отбелязва 73 гола, най-добро постижение в Шотландските дивизии за сезона, като дори шампионите на Първа дивизия „Рейнджърс“ имат само 67 попадения.

Завръщането е триумфално и „Куинс Парк“ остава в елитната дивизия до прекъсването на футболните състезания на Острова поради Втората световна война през 1939 г. (същия сезон клубът е сред изпадащите като предпоследен, но следващ шампионат така и не се провежда чак до 1945 г.).  Макар, че в този период „Куинс Парк“ по-често заема места във втората половина на таблицата той показва много добри игри. Тогава за клуба се състезават и едни от най-изявените в историята му играчи, станали по-късно клубни легенди – Джеймс Макалпайн, Робърт Гилеспи, Джеймс Кроуфърд, Джак Харкнес, Джон Додс. През сезон 1928-29 те успяват дори да достигнат до почетното 5 място в Първа дивизия, изпреварени само от „Рейнджърс“, „Селтик“, „Мадъруел“ и „Хартс“. Показателно е, че „славните райета“ имат второто по резултатност нападение, което вкарва внушителните 100 гола, като единствено шампионът „Рейнджърс“ има повече отбелязани голове – 107.

След края на Втората световна война през 1945 г. и възстановяването на спортните състезания в Шотландия „Куинс Парк“ е поставен отново в първото ниво на професионалния футбол, но изпада оттам през 1948г. През 1956г. той се завръща като шампион в Първа дивизия, но след два сезона сред професионалистите аматьорският тим отново изпада. Една от причините за това е, че като клуб, придържащ се стриктно към аматьорския (любителски) принцип, „Куинс Парк“ не заплаща на своите футболисти парични възнаграждения за участие в мачовете, което прави трудно задържането на основните играчи. Те често биват привличани от заплащането в големите професионални клубове, след изтичането на трансферното ембарго в края на всеки сезон. Това не позволява изграждането на постоянен състав, който да бъде равностоен на професионалните тимове. Въпреки това клубът постига не малко успехи в професионалната лига.

Съставът на „Куинс Парк“ през сезон 1958/59 г.

През 1967г. „Куинс Парк“ отбелязва своята стогодишнина. По случай събитието са организирани два приятелски мача, които се състоят на 4 и 5 август. В първата среща „Куинс Парк“ играе срещу избран отбор на британските аматьорски клубове. Във втория „голям“ мач, както е обявен в програмата, „Селтик“, носител на КЕШ за същата година, играе срещу „Тотнъм Хотспър“, носител на купата на Англия (завършват при резултат 3:3). През своя юбилеен сезон „Куинс Парк“ завършва на 4-то място във Втора дивизия с 20 победи, 8 равенства и 8 загуби, при голова разлика 76:47. За купата на Шотландия отборът отпада още във втория кръг от „Форфар Атлетик“ с 2:3, докато предишния сезон достига до 3-ти кръг, където е отстранен от звездния отбор на „Селтик“ с 3:5, елиминирайки преди това съставите на „Стенхаусмюър“, „Рейт Роувърс“ и „Еърдриониънс“.

Когато през 1975 г. се създава новата Висша дивизия „Куинс Парк“ автоматично попада още едно ниво надолу във футболната пирамида. Ситуацията в клуба се променя когато на мениджърския пост застава Еди Хънтър. Първоначално той заменя временно Джо Гилрой на този пост в края на сезон 1978/79. А от следващия сезон 1979/80 е назначен за постоянно. Хънтър съумява за кратко време да изгради боеспособен състав, с който печелели промоция за Първа дивизия през 1981 г. и запазва мястото си там и през следващата година. Основният проблем за клуба през годините – загубата на основни талантливи играчи, привличани от професионалните клубове, обаче, води до изпадане отново във Втора дивизия. Хънтър успява бързо да събере добър и конкурентен отбор, начело с Марк Смит и Иън Маккол. „Куинс Парк“ прави един много силен сезон през 1987/88, като изравнява клубния рекорд от 11 победи като гост за сезона. Въпреки това тимът остава трети, след много силните отбори на „Сейнт Джонстън“ и „Еър Юнайтед“.

Сезон 1990/91 също е силен за „паяците“ и те са кандидати за промоция до самия край на шампионата. Три мача преди края обаче допускат няколко грешни стъпки и изпускат шанса да се завърнат в Първа дивизия. В последвалите три сезона между 1991-1994 Еди Хънтър все по-трудно успява да намери заместници за напускащите добри играчи – Джими Бойл, Мик Хендри, Джон О’Нийл. Слабият старт на сезон 1994/95 кара комитета на клуба да вземе решение за раздяла с Еди Хънтър и през декември 1994 г. той е освободен от поста. След него временно са назначени Дейвид Хънтър и Анди Макгленън преди да бъде обявен новият мениджър Хю Маккан, който води „Куинс Парк“ от 1995 до 1997 г.

През същата 1995 г. се извършва още едно преструктуриране на футбола в Шотландия, като се създават четири дивизии по 10 отбора и „Куинс Парк“ автоматично е поставен в най-ниското ниво още веднъж (този път четвърто). За да бъде конкурентен клубът решава през тази година да промени своя устав като за първи път се разрешава за клуба да играят футболисти, които преди това са се състезавали на професионални договори в други клубове.

« 1867 – 1899 (предишна)

2000 – досега (продължение) »