2000 – Досега

През юли 1998 г. на поста мениджър застава Джон Маккормък. Поради късното му пристигане в клуба няма някакви големи промени през сезон 1998/99. Следващият сезон обаче започва със серия от 14 мача без загуба и след силен финал, завършил с 5 поредни победи, „Куинс Парк“ стават заслужено шампиони на Трета дивизия и печелят първата си титла за първи път от 20 години.

champions2000

Шампиони за сезон 1999/2000 г.

Този успех е постигнат въпреки реалната взъможност клубът да не издържи до края на сезона. Финансовите проблеми около реновацията на „Хемпдън“ водят „Куинс Парк“ до доброволна администрация през януари 2000 г. и през февруари феновете и отбора пътуват за гостуването си на „Берик“ с очакването, че това може да бъде последният мач за клуба в неговата история, тъй като администраторът заявява, че ситуацията с дълга за стадиона трябва да бъде разрешена до идващия понеделник или клубът ще бъде поставен в принудително вземане и ще загуби мястото си в Лигата.

Все пак е намерено решение, което спасява клуба. Правителството настоява част от сделката да бъде отдаването на стадиона под наем на ШФА на много ниска цена, въпреки че ШФА не е допринесла с нищо до момента за изграждането на стадиона. Сделката е сключена за период от 20 години с опция за удължаване за още 20 и влиза в сила от март 2000 г.

Следващият сезон 2000/01 в дивизията започва с 4 поредни победи за „Куинс Парк“, като отборът поставя нов клубен рекорд от девет последователни победи в Лигата. С напредването на първенството обаче положителните резултати са все по-трудно постижими. В предпоследния кръг „Форфар“ побеждава на „Хемпдън“, а победата в последния кръг срещу „Куинс ъф дъ Саут“ се оказва недостатъчна за „паяците“, за да избегнат изпадането само по голова разлика.

Сезон 2001/02 започва много слабо за „Куинс Парк“ и клубът няма победа чак до месец ноември, или цели 16 мача. Този старт води до там, че „Куинс“ не успява да се откъсне от дъното през целия сезон. Така завършва за първи път в своята история на последно място в Трета дивизия.

През ноември 2002 година Джон Маккормък напуска мениджърския пост и се завръща към професионалния футбол. През януари 2003 бившият играч на „Куинс“ Кени Бранигън е назначен на неговото място. Клубът завършва сезон 2003/04 не особено впечатляващо на 7 място в дивизията, далеч от всякаква опция за промоция. Неговото ръководство е прекратено по-късно, през август 2004 г,. след спречкване между него и привърженик на мач в Елгин.

Бранигън е заменен от Били Старк , който извежда отбора до 4-то място в първия си сезон начело на „Куинс Парк“ и само разочароващата поредица от слаби резултати към края на сезон 2005/06 пречи на клуба да се класира за нововъведените тогава плейофи в дивизията. Отборът завършва на 6-то място само на 4 точки зад последното плейофно място.

Въпреки това на следващата година „Куинс“ показват значително подобрение във формата и в края на сезон 2006/07 заемат 3-то място в класирането, което им осигурява участие в плейофите. Там те първоначално отстраняват „Арброут“ с две победи 2-0 и 2-1, а на финалния мач побеждават „Ийст Файф“ с общ резултат 7-2 (4-2 и 3-0). С това класирането за Втора дивизия е изпълнено и за втори път след 2000 г. „Куинс“ печели промоция за горната дивизия.

Победители в плейофите 2007 г.

Победители в плейофите 2007 г.

Старк успява да постигне с „паяците“ и вероятно най-запаметяващата се победа в тяхната по-нова история, като те побеждават елитния „Абърдийн“ за Купата на Лигата на „Фърхил“.

Неговата работа с „Куинс“ не остава незабелязана и през януари 2008 година той напуска „Куинс Парк“ за да заеме поста на национален мениджър на Шотландския младежки отбор до 21 г. Старк е заменен на поста от бившия помощник треньор на „Партик Тисъл“ Гарднър Спиърс.

Под ръководството на Спиърс „Куинс Парк започват тежко, като са отстранени от непретенциозния състав на „Бо’нес“ за Купата на Шотландия. Все пак постепенно формата се подобрява и в първия сезон с новия мениджър дори успяват със силен финален тласък да влязат в плейофите. През следващите 3 сезона те неизменно са в зоната за промоция, като имат две 3-ти и едно 2-ро място. Дори в трудния сезон когато в групата административно е включен новооснования тим на „Рейнджърс“ отборът на „Куинс“ е в съвсем конкурентна позиция, завършвайки трети. Проблемите за „паяците“ въпреки добрите игри в този период идват тъкмо в плейофите където те не успяват в 4 опита нито веднъж да вземат промоция. В този период „Куинс“ стига до рекордните 11 поредни победи срещу местния съперник „Клайд“.

В средата на сезон 2013/14 мениджърът Спиърс напуска клуба по взаимно съгласие, след като „Куинс Парк“ са последни в дивизията с отчайващи показатели, а първата си победа записват едва към края на октомври. Този спад идва след като в лятната пауза отборът е напуснат от 12 титулярни играчи и на тяхно място не успяват да се намерят равностойни заместници.

В периода на управление на Спиърс от школата на клуба излизат няколко впечатляващи млади състезатели, който бързо са привлечени от професионалните клубове – Пол Макгин („Сейнт Мирън“), Дарил Мегат („Алоа Атлетик“), Анди Робъртсън („Дънди Юнайтед“), Ейдън Конъли („Дънди Юнайтед“), Лоурънс Шанкланд („Абърдийн“).

В началото на януари 2014 година на мястото на Спиърс е привлечен Гъс Макфърсън бивш мениджър на „Сейнт Мирън“ и „Куин ъф дъ Саут“ с цел да успее да заздрави отбора и да го подготви за предстоящия нов сезон, след като „Куинс“ са твърдо затънали на последното място в Лига 2. Въпреки че подобрява значително играта и резултатите на отбора в Лига 2, времето до края на първенството не достига на Макфърсън да изведе „паяците“ от последното място и те финишират на разочароващата 10 позиция в крайното класиране.

През лятната пауза Макфърсън успява да привлече играчи от шотландските младши клубове (SJFA) и заедно с момчета от школата на „Куинс Парк“ изгражда един силно конкурентен състав. Успехите не закъсняват и през сезон 2014/15 „Куинс“ завършва на второ място в Лига 2, след силния състав на „Албиън Роувърс“. В състава се отличават вратаря Уилям Мюър, халфовете Пол Уудс, Дарън Милър, Шон Фрейзър. В плейофите „паяците“ остраняват в два драматични сблъсъка „Арброут“ с общ резултат 3:2. На финала обаче не успяват да преодолеят „Стенхаусмюър“ след 0:1 и 1:1.

Успехът обаче тепърва предстои. През следващия сезон Макфърсън успява да запази състава без големи размествания. Това се оказва особено важно за представянето на „Куинс“ в шампионата и турнирите. В края на 2015 г. „райетата“ достигат до исторически първи полуфинал за Чалиндж къп, където обаче отстъпват на „Питърхед“.

Играта им в първенството среща известни колебания, като проблемна се оказва формата им в мачовете на „Хемпдън“, в които губят доста точки при равенства и загуби. Силното им представяне навън обаче им позволява да се държат в челото на класирането. До последния кръг „Куинс“ е в спор с „Елгин“, „Клайд“ и „Анан“ за разпределение на местата в плейофите, след като „Ийст Файф“ по-рано е спечелил титлата в Лига 2. В последния кръг в пряк сблъсък с „Анан“ момчетата на Макфърсън губят с минималното 0:1, което им достатъчно за 4 място в класирането, изпреварвайки „Атлетик“ само по голова разлика.

"Куинс Парк" се заввръща в Лига 2 след седемгодишно прекъсване.

„Куинс Парк“ се завръща в Лига 1 след седемгодишно прекъсване.

В плейофите „паяците“ отсраняват тизненадващо за анализаторите „Каудънбийт“ с изключително убедителна игра и общ резултат 2:1. Така на финала се срещат със стария съперник „Клайд“. След една вихрена игра „Куинс Парк“ побеждава като гост с 3:1, а в реванша отново държи контрола, макар че губи с 0:1 след дузпа за гостите. Това обаче е достатъчно за спечелване на така очакваната промоция в Лига 1.

« 1900 – 1999 (предишна)